Битово

Уважаеми любители на смесените бойни изкуства, скъпи почитатели ММА фенове, в тази статия сме добавили една супена лъжица различност, с цел да извисим очакването на сблъсъка за шампионската титла в полу-тежката категория на UFC между настоящия шампион Джон „Боунс” Джоунс и бившия му съотборник Рашад „Шуга” Еванс, поне с още три сантиметра. Тук ще си говорим за кухненско обзавеждане – и по-точно за кухненското обзавеждане на някои от елитните бойци, състезаващи се в най-престижната организация, промотираща смесени бойни изкуства в света – UFC.

Преди да се съсредоточим на Джон и Рашад, които ще сплетат потни телеса по-късно този месец, нека прескочим до Швеция, където на 14 Април сили ще мерят Александър Густафсон и Тиаго Силва. Шведският боец (Густафсон) сподели пред двукасетъчния записващ касетофон на Нейшънъл Псевдографикс, че тренировката му обикновено започва рано сутрин, докато хапва любимите си кифлички със шипков мармалад. За това му помага тунингованото кухненско обзавеждане: шкафчетата се отварят екстра трудно за увеличаване силата на предмишниците на шведския атлет, а ключовете за святкане са разположени високо с цел да провокират ранни, разсънващи подскоци.
Бразилецът Силва, искрено заинтригуван от новата мода в силовите упражнения поръчал и за себе си такова едно тренажорно кухненско обзавеждане.

Според добре осведомен източник Икеа има основна заслуга за идването на UFC в скандинавската държава. Мебелният гигант ще се опита да рекламира новата серия кухненско обзавеждане с интригуващото име „Узурпиран уют 7”. Президентът на UFC Дана Уайт неформално е дал съгласието си в октагона, в който боевете обикновено се провеждат да бъде поставено кухненско обзавеждане. Като ще бъде разрешено хвърляне на шкафове, удари с микровълнова печка и заслепяване с халогенни лампи. Единствената забрана ще е катерене по кухненския плот и тикане на части от противниковото тяло в предварително загрята фурна.

На 22 Април, когато ще се проведе UFC 145, обаче, използването на каквото и да било кухненско обзавеждане ще е забранено със специален декрет, подписан от Далай Лама. А Джон Джоунс и Рашад Еванс ще трябва да спрат трупането на върховната телесна маса, което махането с лъжица в добре оборудвана кухненска среда дава, не по-късно от 10 дена преди тяхната среща.

Именитите бойци, за които се смята, че използват специално приспособено кухненско обзавеждане в тренировъчния си процес никак не са малко. Бенсън Хендерсън примерно е инсталирал (заварил) 60 килограмов дъмбел на хладилната си камера, което освен, че му е помогнало да заздрави палеца и средния си пръст го е отказало от прекомерното консумиране на добре изстудени газирани напитки.
Доминик Круз от 16 годишен не се разделя с миниатюрната си кухненска маса, която има само един крак. Тази мебел помага на шампиона да балансира, чрез постепенно увеличаване на течността във вестибуларния му апарат.

Младият, но толкова бързо развиващ се спорт ММА постепенно завладява и сърцата на българските фенове, които в чест на своите идоли също започват да оборудват домовете си с мултифункционално кухненско обзавеждане. Надяваме се с настоящата статия тази толкова пролетна тенденция да се превърне в целогодишно търчене по мебелните къщи на големите и малки български градове.

Искам да ви разкажа какво ми се случи онзи ден. Отивам на гости на един приятел ( не се бяхме виждали отдавна ) и той ми казва „Петкане, да хвърлим едни плочки за баня”. Аз седя като гръмнат и му казвам „Иване, нещо май си пил, не си работил, не си оптимизирал”. Той отрича, отиде в другата стая и се връща с по десетина плочки за баня под двете подмишници.

Връчи ми няколко от тях и ми казва, че ще играе с червените, защото му носели късмет. На мен даде от белите плочки за баня – аз да не съм вчерашен, тези са възможно най-обикновените. Взех едни оранжеви и започнахме играта.

В какво се състои тя? – съвсем просто е. Единият играч взима две плочки за баня от противника си и ги поставя на масата пред себе си. След това слага, 2-3 карти за игра върху тях ( служат за изолация на дадените плочки за баня ) и започва да ги млати с глава докато не ги счупи. Съответно, като ( ако ) успее, другият взима две от неговите плочки за баня и ситуацията се повтаря.

Сигурен съм, че виждате очевидните прилики с бридж белота – маса, карти, само че в случая с плочки за баня е много по-интересно. Играта е елементарна и не би ви отнело много време да се научите – просто трябва да се постараете малко повече и да имате под ръка по-здрави плочки за баня, с които да се изправите срещу противника си.

Знаете, че по принцип в различните игри, а и в живота, практиката довежда до по-добри резултати. Това не важи за играта с плочки за баня – не е препоръчително, да се играе повече от един-два пъти седмично, защото се създава някакво усещане за страх. Човек инстинктивно се спира и не успява да удари с всичка сила поставените на масата плочки за баня, съответно и не успява да ги счупи, което води до повече повторения. Необходимо е време, за да избледнее спомена от последното „раздаване” на плочки за баня, за да може да се впуснете в играта с пълни сили.

Онази вечер, с Иван не можахме да излъчим победител, защото свършихме фаянса, но се разбрахме да продължим в края на работната седмица ( той щял да вземе един палет плочки за баня – някакъв по-здрав вид гранитогрес, да не сме се офлянквали ).

Искам да споделя с вас моя опит в един дебелариум. Но първо как попаднах там. Съвсем случайно! Да, наистина! Колкото и нескромно да звучи, аз съм в идеална форма, с идеалните килограми и никога не съм се вълнувала от подобни теми – диети, калории, дебелариум, телесна маса и т. н.

Както и да е, бях на екскурзионно летуване с неголяма група за дебелариум. По време на един от преходите ни в планината заваля силен дъжд. Направо си го обърна на буря! Когато всичко утихна, осъзнах, че съм сама. Не знам как съм се отклонила от пътя, но нямаше и помен от групата.

Въобще не знаех къде се намирам, просто хванах единствената пътечка, която съществуваше и вървях. Не след дълго, но достатъчно, за да се отчая, пред мен слънцето озари една сграда. Приближих се до нея, като си мислих, че е хижа, където мога да получа помощ.

Точно пред сградата бях спряна от интересен надпис, окачен на огромна входна порта. Той гласеше: „ Тук в дебелариум Тлъстуша ще се отървете от двойната си гуша”. Прочетох го няколко пъти, защото ми се струваше, че в тази картина има пръст умората ми и безнадежното положение, в което се намирах. Но всичко, за мое щастие, беше реално.

Външната порта не беше заключена и аз плахо влязох вътре. Озовах се в просторен двор, пълен с хора, които правиха простички упражнения на приятна музика. Изведнъж някой ми взе туристическата раница и с благ тон ми каза: „Темпо, момиче! Има какво още да се желае!”

Веднага обясних, че съм случайно тук, но същия топъл гласец ми отговори, че в техния дебелариум няма случайни неща. И така останах около десетина дни, в които ми стана ясно как да живея, така че и след двайсет години да съм в идеална форма, така че и след двайсет години упражненията, който видях в този дебелариум, отново да ми се струват простички.

Квалификацията за европейското първенство по Чупене на костилки от праскова с лаптоп, провела се в китното село Хаджидимово, приключи този вторник. Церемонията по закриването води управителят на месния супермаркет и основен спонсор на мероприятието Василка Кралева.

Освен представител на дребната магазинерска гилдия Василка е и основен вносител на Dell и Apple за долната махала на селото. Използваните в квалификацията лаптопи бяха дарени именно от деловата госпожа, известна с буйния си нрав и късите си крачета.

Изненадващо за всички събрали се на селския мегдан, където в 6 поредни сутрини се проведе надпреварата, за предстоящият ни голям европейски форум се класираха всичките 6-ма участници. Единственият недопуснат се оказа Йовчо Марков, който три пъти закъснява за началото на състезанията, тъй като изпускал маршрутката до Хаджидимово, идваща от Гоце Делчев.

В класа Икономични лаптопи, чупещи костилки от праскови сорт Крестхейвън първо място и съответно еднопосочен билет за БДЖ, водещ в Бусманци, където ще се проведе европейското, взе Теодор Койчев от клуб Минзухари и Локомотиви град Ловеч.

Той, подкрепян от голяма агитка (вуйчо му Асен, който се е и личен треньор на ловчанлията, баба му Бистра и сестра и Дойчина, стадо кози и 7 неизвестни никому граждани периодично пеещи шлагери от италианската естрада) за 34 минути счупи 49 костилки.

При бизнес лаптопите, където се чупеха костилки от праскови сорт Елеганс Лейди и нектарини Мундгранд Кафявата престилка (съответствие на златен медал в традиционните спортове) грабна слабо говореща български език гъркиня, която по случайност се озовала в Хаджидимово, по времето на квалификацията.

Странната техника, която тя използвала – слагане на 3 костилки между екрана и клавиатурата на лаптопи DELL Vostro 3350-Ф, премерено еднократно стискане с бедра, плюс сърцераздирателен писък „Den me skeftese!!!” (Ти не мислиш за мене!!! б.п.) били достатъчни 30 минути след старта със счупени костилки да бъде напълнена средно голяма тава за печене на тиквеник.

Друг заслужаващ внимание състезател е месния овчар Огнян, фамилното име на който се губи в аналите на спортната история. Той се състезаваше с личните си лаптопи Tulip E-Go Diamond и Toshiba NB505-N508TQ, и в най-напрегнатия момент на състезанието поискал таймаут за да отиде да нагледа овцете си.

Бил откаран с трактора на кмета, който е отявлен фен на всички видове нестандартни лаптопи и в същия ден държал под око гардероб номер 8, в който чупел костилки Огнян. На обратния път предната лява гума на трактора се пръснала и се наложило двамата съселяни да тичат 5 километра до центъра на Хаджидимово.

Невиждан интерес от страна на месната управа и едрия бизнес провокираха шефа на федерацията ни по Чупене на костилки от праскова с лаптоп Жермен Федоров да изтанцува малешевското хоро от радост, жонглирайки с лаптопи.

Това безплатно шоу стана в последния ден от спортното мероприятие и обра овациите на две пейки пенсионери, които останаха впечатлени от танцовите умения на младия мъж. „При такъв интерес към нашия все още млад спорт няма как да не обещаем следващия кръг от републиканското първенство да се проведе отново в Хаджидимово!” – изпъшкал, пребърсвайки потта си г-н Федоров.

Драги читатели, този месец в традиционната ни януарска рубрика – Приложна ашманявтика ще Ви представим Дядо Сегиз Тогиз от родопското село Момчиловци, който от едно известно време се занимава с производство и монтиране на опънати тавани.

Историята на 85 годишния белобрад старец от арменски произход е пълна с премеждия и интересни истории за опънати тавани – коя от коя по драматично обособена и изпъваща гърди да бъде публикувана на страниците на Нейшънъл Псевдографикс.

Статията, която влиза в рубриката Приложна ашманявтика е интересна с това, че засяга една черта от характера на Дядо Тогиз, която с течение на времето, от прост навик, се е превърнала в доходоносен бизнес (производство и монтаж на опънати тавани).

Т.е. с този кратък очерк бихме желали да Ви покажем, че ако сте достатъчно упорити в дадена област, колкото и тя да е абсурдно недоразбрана от околните, може да Ви донесе реализация в живота и количества щастие за които не сте и подозирали, че съществуват в обозримата вселена от опънати тавани.

Изключвайки всички останали небивалици, особености и наклонности на Дядо Сегиз Тогиз относно неговите опънати тавани, директно захващаме тънката зелена линия, минаваща зиг-загообразно през целия му живот. Става дума за опъването.

Веднага след като се е появил на бял свят преди повече от 8 десетилетия Дядо Тогиз се е пресегнал и е опънал лявата мигла на току що изродилата го баба. След което следите на горката жена се губят, тъй като преживения шок и болка сравнима само с болката, която ужилване от птицечовка може да причини, бабата става изключително мнителна и последно е била засечена от бумка ловци на опънати тавани край шуменско, където се предполага, че се скита и до днес.

Като малко момченце, нашият герой редовно опъвал опашките на домашни и диви животни, скубал е перата на всяко пернато, пресякло пътя му и разбира се с извъртането на годините и навлизането в бурният тийнейджърски период е започнал да опъва плитките на съученичките си.

Говорим си за 1940 – светът е раздиран от Втората Световна Война, а в България детето чудо Дядо Тогиз, едва 14 годишен печели първо място на областното надяждане с презрели пъпеши и 7-мо последователно първо място на републиканското първенство по опънати тавани.

Приет е по документи в НСА ПНС (национална спортна академия по нестандартни спортове) Йордан Йовков с профил Издребняване и пресоляване на сладководна Риба под ръководството на именития ни майстор цървулар Кочо Фармацефта.

За период от 56 години опъването се губи от живота на Дядо Сегиз. Но както сами се досещате той не спира напълно, опъва бузите на кварталните дечурлига, опъва си чорапите, панталоните и ръкавиците зиме. Нещата стигат до там, свидетелсвта пред русенския народен съд 7-мата жена на Дядо Тогиз, че започва опъване на сън. Каквото и да значи това!

2009 лето господне се явява повратно за нашия герой. На пловдивския панаир, където е заведен от пра-пра внучка си Сибила Калинкова той по интересно стечение на обстоятелствата се озовава на щанда за опънати тавани на свищовската фирма „Мокро шкафче”. Срещата потриса Дядо Тогиз, който изпада в 3 месечна кома. От която се събужда с идеята за дизайна на опънати тавани 5-то поколение.

Вълна недоволни работници на известна фирма за производство на опаковки за солети се изсипа пред народното събрание на Унгария. С цел да привлече вниманието на народните си представители всеки трети човек от тълпата протестиращи носеше по две входни врати под лявата си мишница. Под лявата с цел да се покаже политическата насоченост на митинга.

От мястото на събитието всекидневно ни изпраща писма вързани за ухото на скоростни таралежи младшата репортерка на Нейшънъл Псевдографикс – Диляна Иванова. Според колежката ни всички входни врати всъщност са изходни и символизират желанието на долната дясна част на унгарската средна класа за незабавни промени в сферата на пакетирането и соленето на сладководни риби.

Направените със фотоапарат Скина 202 снимки, чиито негатив бе пратен по гълъб, преди птиците да бъдат забранени от Хюмън Райтс Уотч, разтърсиха дълбоко българските производители на пакети за солети Баба Йовка и пълнозърнест хляб Ученичка 7.

За да покажат своята съпричастност те също изнесоха стари шперплатови входни врати и блокираха градската баня и избран на случаен принцип интернет клуб в Тутракан за 4 часа и половина. Галоп (с ударение на О-то) Интернейшънъл изчисли, че ако всички производители на опаковки от централна и източна Европа се обединят в едно централизирано движение за протест с входни врати, ще наблюдаваме феномена Потна лява подмишница при едрия и среден рогат добитък от покрайнините на малките и мижавите градчета в източна Вестфалия.

Според учителя по физическо възпитание на унгарския премиер, няма гаранции за повишаване на основното трудово възнаграждение на когото и да било в Унгария. Поне за идните 6 години. Така, че с или без входни врати този протест е обречен на озадачени погледи и укорителни цъкания с език от страна на управляващата в момента пария.

Централният стачен комитет, предава още Диляна Иванова, заплаши, че освен входни врати от следващата сряда протестиращите ще носят и по една торба карамелизиране фитешки плешки, с които да целят преминаващите таксиметрови шофьори, тъй като вторите изрично отказали да имат нещо общо с каквито и да било протести.

„Фитешки плешки, входни врати или червени йо-йо-та, заплатите ви няма да бъдат помръднати, а ако не се приберете ще национализираме единственото предприятие за производство на солети в Унгария и ще ви пратим в България, да видите там как се живее с 240 лв. на месец!” – заплашил от балкона на шестетажната лятна вила главният експерт по международна търговия с кестени Удеш Маберелечек, след което умишлено уцелил протестираща долу жена с костилка от праскова в лявото слепоочие.

Жената е добре, но е настанена в реанимацията на шеста градска болница в Буда. Теодора Попова, която преподава Унгарска народопсихология на деца от детска градина Славейче II и горните курсове на НБУ прогнозира, че стачката ще завърши около Великден. Други независими анализатори са на мнението, че стачката въобще не се е състояла и сме свидетели на произвола на българските медии. Любен Дилов Вуйчо отговорно заяви: „Стачка или не аз картофи имам да копая!”, след което с мръсна газ подкарал захабения си Военен кон към Борово.

Уважаеми читатели, както много добре знаете Нейшънъл Псевдографикс, вече 4 десетилетия, с оживен интерес следи развитието на енигматичния случай – „Вихрушка сглобяеми къщи”, който преди няколко години бе възложен на известната Ловешка детективска агенция Малки стъпки и Ко. За тези от Вас, които не знаят нищо за превърналия се в легенда из западните покрайнини на България случай, ще припомним накратко най-важните моменти от хронологията на инцидента.

13 ноември 1965 – акционерно дружество Сглобяеми къщи и стипцави ухажорки 13 е разтърсено от новината за изчезването на управителя на борда на директорите, основател на могъщия тръст и изобретател на сглобяемата къща с трети комин – Йовчо Гунарсон.

18 декември 1972 –снахата на Йовчо – Теодора Иванова получава писмо с две искания: пръвото за откуп, второто за разкриване на тайната, която позволява прикрепянето на трети комин на сглобяеми къщи номер едно в света – Преждевременна Обител К. Писмото се било забавило понеже неуките, както се изрази следователя от това време, похитители объркали адреса и вместо в Павликени, писмото било пратено до пенсионирана бобслей състезателка от Каракас.

6 май 1994 – след като близо 20 години събира прах в една слабо известна свиленградска читалня случаят Вихрушка сглобяеми къщи е изваден за преразглеждане. С него се заема братовчеда на шуменски магистрат и известен в миналото тласкач на гюлета Стамат Костадинов – Фандъка.

8 май 1994 – Стамат се отказва от делото, след като е получил три заплашителни телеграми, колет със съмнително съдържание и преждевременен косопад.

12 февруари 2009 – правнука на Й. Гунарсон се завръща от 3 годишна медитация в словенското село Балковици. 13 годишния младеж завява пред медиите, че има нови улики по отдавна забравения случай с изчезналите сглобяеми къщи.

8 юни 2009 – Детективската агенция Малки стъпки и Ко е наета. В локална ловешка телевизия е пуснато съобщение призоваващо гражданите имащи информация, макар и косвена относно изчезването на Йовчо Гунарсон, да изпращат кратки съобщения с безсмислен текст на стационарни телефонни номера във Финландия. Стотици пенсионери последват призива, пръскайки и последните си пари, ставайки част от схемата, по-късно печално известна с името Калмар 6, по която от предприемчиви албански граждани са били източвани пари на жалостиви възрастни хора.

23 януари 2012 – в редакцията на Нейшънъл Псевдографикс по куриер пристигнаха 1001 макети на сглобяеми къщи, придружени от бележка написана с детски почерк, гласяща: „Плебеите живеят в неведение. И крокодилите…”.

Най-забулената мистерия в Българската криминална история продължава да чака своето разбулване.

Гимнастиката с притичване между две и повече душ кабини е най-новата форма на фитнес, зародила се в Рио Де Жанейро и набиращ все повече последователи в югоизточна Азия, северозападна Шри Ланка и селата край Димитровград.

След като 6 поредни броя Ви представихме различни фитнес програми (Пилатес, Минималистичен фитнес, Клякане по унгарски с диня под лявата подмишница, Тренировъчен план за успешно завършване на ултрамаратон и Силова прескочи кобила) този месец сме на гребена на вълната, две крачки преди първата редица на авангарда на модерния фитнес – ГПМДПДК (Гимнастиката с притичване между две и повече душ кабини).

Този така изтънчен спорт се заражда в гетата на бразилския мегаполис преди около 13 години през едно небивало горещо лято. Фавелите, както още са известни кварталите, в които живеят най-бедните жители на големите бразилски градове са ощетени не само откъм електричество и достъп на нормално образование, но и от липсата на елементарни хигиенни условия.

Душове, душ кабини и вани са немислим лукс. Големи 450 литрови варели пълни с марна, нагрята от слънцето вода се използват за основни санитарни нужди, като къпането, миене на зъби, уши и междупръстие.

Една весела августовска сутрин, докато разглеждали западната част на едно известно гето, двойка филипински изследователи забелязали леличка на средна възраст да притичва от къща на къща. Жената била повече от стройна, формите и – излети сякаш от Ефест, а буйната и коса се развявала като че ли току що е била измита с марков шампоан.

Абадай Абалахин и Макалиндонг Маканас възприели случващото се като упражнение за развиване на прасците, гръдния кош и талията. След кратко интервю на магазинера Жинейрош Андре Дудрагао станало ясно, че младата бразилска девойка е тичала да си измие насапунисания гръб в съседната къща, тъй като в нейната (два квартала по-горе по хълма) варела с марна вода бил източен точно когато Женовева била на път да си пличне легенче вода на гърба.

След като разказали за интересната случка с нашите душ кабини на филипинското издание на Нейшънъл Псевдографис, репортерът там решил, че това е нов вид фитнес и предложил свой, подобрен, вариант, след което го показал на главния редактор на Манила Спорт Илюстрейтид – Пе-Бенито Юло, който от своя страна останал очарован и предложил да плати 578 филипински песо за идеята.

Скоро след това из богаташките квартали на югоизточно-азиатската страна започнали да се забелязват притичващи от душ кабини на душ кабини млади филипински девойки. Бумът станал официален след като по филипинското МТV отделили двучасово предаване с участието на Мани Пакиао и Марк Муньос, където боксовата суперзвезда и ММА сензацията практикуват претичване между душ кабини.

Уважаеми читатели, благодарим Ви, че отново се отбивате на страниците на Вашето най-любимо и заслужено препрочитано списание. Днес ще Ви запознаем с една фирма за превод намерила своята малка ниша на пазара за нестандартни услуги.

Фирмите предлагащи превод със завишена нестандартност, като например Пълнене на възглавници с коса от млади криптозоолози, Съставяне на болезнено откровени пословици и поговорки, Свирене на бицепс и т.н. се локализират ужасно трудно.

В повечето случаи на тях ще попаднете абсолютно случайно, докато отивате да си платите сметката за парното, примерно, като повторно намиране на даденото учреждение е сведено до 13% успеваемост. Така, че Ви препоръчваме да се възползвате от това което предлага фирмата за нестандартен превод, каквото и да е то.

Нашият старши касиер и счетоводител Митко Филипов се натъкна на такава една фирма за нестандартен превод, докато изпращал леля си на баня. Колегата се спънал, паднал, обелил си лявата буза и си натъртил ухото, станал и видял табела, забита с пирони над малка ПДЧ вратичка, гласяща: „Паста за зъби!: Превод на боб, ютия, тестени изделия и мн. мн. други!?”.

Запознат с идеята за нестандартните услуги Митко почукал, и след като 20 минути не получил отговор, умерено притеснен влезнал. Вътре, в малка стаичка претъпкана с папируси, зад бюро от грубо обработена акация седяла жена на неопределима възраст.

Колегата Филипов прекарал в стаичката 17 минути, в които успял да разбере, че превод може да се прави не само от един език на друг, или от една банка в друга, а и от всичко на всичко останало. Примерно, в същия ден конкретната агенция имала нелеката задача да преведе на нива бобови растения третия принцип на квантовата пустота.

Този превод бил поръчан от напредничави агрономи от ямболско село, които решили да увеличат реколтата си като установят връзка с нея. С помощта на „Паста за зъби!” контактът бил установен (след което бил установен и щепсел, но това е една друга история) и станало ясно, че бобовите насаждения имали по-голям коефициент на интелигентност от фермерите, които се грижели за тях.

Друг пример, който не по-малко изумил Митко Филипов бил превод от празно чекмедже на свръхзвуково ускорена дръжка от хладилник. Поръчката била направена от известна бизнес дама, която три месеца подред получавала нервни тикове при всеки опит да отвори хладилника си след като преди това е изпразвала някое от чекмежетата на бившия си вече иконом.

Преди силно озадачен да напусне агенцията за преводи Митко дал за превод левия си чорап, за която услуга трябвало да заплати 3 лева и 74 стотинки с ДДС. Тъй като сблъсъците с фирмите за нестандартни услуги са по-редки от фиктивен брак между чифтокопитни, Нейшънъл Псевдографикс реши да сподели пребиваването на Митко Филипов в офиса на „Паста за Зъби!”. Ако някой от Вас драги читатели се е сблъсквал с подобна фирма молим да ни изпрати впечатленията си под формата на Реакция на литературно възкликване на адреса на списанието.

Пенсионери посетиха мебелен магазин, специализиращ в производството на дивани, предназначени за потребители средна и малко под средната класа. Пенсионерите от клуба „Изконна детелина 5” в столичния квартал Редута спечелиха викторината организирана всеки месец от Нейшънъл Псевдографикс, като отговориха правилно на въпроса – Може ли сомът да изяде жива йордечка? За награда получиха ваучери на стойност 1378 лева, с които имаха възможност да си закупят дивани с намаление от дългогодишния спонсор на списанието – мебелен магазин Яворова Безизходица и Сие.

Жечка Колева и Йордан Иванов споделиха пред младши репортер Гном Попов, че с предоставените пари ще бъдат закупени дивани с най-съвременен вид. Диваните ще заменят съдраната кушетка, която в продължение на повече от 4 десетилетия е служила като основно място за сбор на част от столичните граждани, някак си достигнали трета възраст.

В уречения ден пред редакцията ни се стовариха 14 почетно избрани представителя на Изконна детелина 5, избрани измежду 258-те члена на пенсионерския клуб. След гала закуската във фоайето на първия етаж, където освен миди и суши, препечени филийки и орехи бяха нагостени и с хималайска вита баница пенсионерите и 6-ма представители на печатарския отдел се натовариха на червен автобус Чавдар и потеглиха към мебелния магазин да разглеждат така дълго бленуваните дивани.

Директорът на Яворова Безизходица и Сие – Сунил Фадулаевич ни заведе до залата със стари и преоценени стоки от където пенсионерите имаха възможност да си изберат неограничен брой дивани. Всъщност единственото ограничение бяха 1378 лева, от които пенсионерите бяха вече похарчили 17 лева, с които си купили пластмасови панички и дамаджана с оцет, които щели да използват за борба с така досадните лете мухи.

В крайна сметка, след 8 часови консултации, опипване и повторно, потретно и почетвърно разглеждане клубът на пенсионера Изконна детелина 5 се сдоби с 5 нови и почти нови дивана. Закупените дивани са както следва: 1 брой от много популярната серия Бръмчаща Вечност. 2 дивана с комплект осмоъгълни табуретки с озадачаващото име Подкосено синьо. И последните два дивана са модел Коста Бъчварина – диван радвал се на невиждана популярност преди 3 години.

Диваните, пенсионерите и нашите колеги печатари били натоварени на зелен мотокар и бавно потеглили към клуба на пенсионера, където диваните щели да заемат своето почетно място. Пред сградата ги чакала делегация от 244 развеселени хора трета възраст. Те освен че нямали търпение да видят новите дивани, искали и да поседнат на тях.

Драги читатели, както добре знаете всеки месец Нейшънъл Псевдографикс организира викторина, в която може да вземете участие и Вие. Този месец въпросът е от областта на гастрономията и гласи: Колко 200 грамови сладоледа (ванилия и маруля) може да изяде току що събудил се селянин? Отговорите си изпращайте на електронната ни поща, а наградата този път е пътуване до Шкорпиловци спонсорирано от БДЖ.