Няма да се излагаме пред чужденките!
Публикувано: 07 05 2008Автор: Даниела Събева
/една история за много случайности/
Градът с червените фенери, градът с легалната марихуана, изобщо...инетересния град Амстердам.
Запътихме се натам с една колежка в събота към обяд. Трябваше да преминем 500 км с кола. Тръгнахме от едно село в Германия...валеше като из ведро, беше станало доста късно, бяхме две същества от женски пол(което може би се оказа предимство)...само едната можеше да кара кола), навигационната система имаше карта само за Германия...Холандия – нъц – всяко нещо поотделно би могло да е основателна причина да се отложи подобно пътуване.
Но за моя голяма радост тръгнахме...в Германия табели на всякъде, даже и табели за Амстердам. Супер! За около 5 часа пристигнахме. Оставаше само да намерим хотела, да се настаним и..... да се развихрим
Спираме на един паркинг, отварям лаптопа...намирам wireless мрежа и даже намираме маршрута до хотела..представяте ли си каква радост. И ето в точно този момент нещо разтресе колата....споглеждаме се...какво ли става пък сега? Втори път нещо още по-силно разтресе колата....изненада – колата от съседното паркомясто се мъчи да излезе....тъкмо да изляза да видя какво става...о, боже...трети път някой ни блъска!!!
Отварям вратата и излизам на вън...питам: какво правиш? Човекът отговаря: тук дето си спряла, е запазено място за номер ХХХХХХ...аз: а това причина ли е да ме блъскаш? А и освен това аз не съм паркирала.
...опита се да каже нещо, което много не разбрах и си тръгна!?!?!?...
Както казваше едно човече по телевизията „АМИ СЕГА?”
Обадих се на рент-а-кар компанията. Една мила женица със загрижен глас ми вика: „АЛО .....блабалабла....кар аксидент...живи ли сте?.....Трябва да извикате полиция, щото инъче ще трябва да заплатите за щетата.”
Обадихме се в полицията питат: на коя улица е станало? Оглеждаме се за табели и тръгваме по улицата да търсим ...и о, Благодаря, ти Господи, намираме една табела досущ, като тези сините, на които се пишат имената на улиците. Четем буква по буква на операторката и тя казва: това означава „паркирането забранено”...Бай Ганьо спомняте ли си като беше във Виена, а? Че и ние така...както и да е, намерихме името на улицата...за около 10 минути, а полицаите дойдоха за 5.
Малко обяснения с тях..от къде сме, какво станало, номера на другата кола (добре, че го записахме)...спомням ли си другата кола...мога ли да си спомня лицето.....и за 1 минута ония вече знаеха на коя улица се движи другия участник в ПТП-то...след още една минута говореха с него по мобилния телефон и той обеща да се върне.
След това започнахме да търсим една бланка от рент-а-кар компанията, специално за такива случаи. Е нямаше. След още 2 минути дойде един полицай с мотор, а на мотора – куфар! Отвори куфара – всякакви бланки...за каквото си поискаш.
Онзи, обаче дето ни блъсна..никакъв го няма. Батерията на лаптопа УМРЯ...нямахме вече карта...нямахме хотел...нищо нямахме.
Полицаите обаче, така и така бяха с нас...все трябваше да си говорим за нещо – успокояваха ни...щото да не би да сме се стресирали от тази „тежка катастрофа”...тези две блондита...сами! и някой ги ударил!!!, че на всичко отгоре и избягал!...какъв ужас!
Питаха кой ни е хотела, на коя улица, обадиха се на операторката, след това се обадиха в хотела да питат...
Другия се появи!
Веднага единия полицай го привика на страна и започна да му се кара...като на малко дете....на холандски – не разбрах нищо, но му се караше (няма да се излагат пред чужденците, сега) след което човека дойде при мен с наведена глава...(никога няма да забравя тази физиономия) подаде ръка и каза: Ивинявай, отиде при моята спътница, отново подаде ръка и отново каза: Извинявай...в детската градина на времето някой, като направеше нещо лошо, другарката го караше да се извини на другарчето. Та така и нашия приятел – холандеца.
Всичко мина успешно за нас....само дето нямахме вече карта...и никаква идея как да стигнем до хотела. Но....светна слънчев лъч! Полицаите казаха: карайте след нас, ние ще ви заведем до хотела! ..Ще ни заведат до хотела.....хм..ще ни заведат до хотела, представяте ли си? Потеглихме....и хоп, полицейската кола влиза в забранена улица...карам след него, качи се на трамвайните релси....ами и аз след него...и така преминахме през централната част на града, където всички улици бяха забранени за автомобили...но не и за нашия!
Пристигнахме в хотела...о йеее.../Бонке/
И като се започна......и стана тя каквато стана
